Божията бащинска любов

(ЖЕНИТЕ, КОИТО ОБИЧАТ ТВЪРДЕ МНОГО)
Става дума за често разпространена гледна точка, поради която много жени съсипват личния си живот и не само него.
За повечето личното участие е неосъзнато: "такъв ми е късметът". За щастие, макар че сблъсъкът с истината на по-късна възраст е изключително болезнен, всичко това не е непоправимо.
Характерно за жените с тази травма е, че:
- Смятат за НОРМАЛНО да живеят в периферията на вниманието на своя партньор, приятел или любим човек.
- Смятат за своя необходимост "постоянно да са полезни" и не вярват че някой може да им е приятел или да ги обича ПРОСТО ЗАЩОТО СЕ НАСЛАЖДАВА НА ДУШАТА И ПРИСЪСТВИЕТО ИМ. Те изпадат в ужас да не изгубят своята полезност и понякога дори натрапват помощта си или изземват житейската инициатива от приятеля/партньора си.
- Сякаш "случайно" в личния си живот винаги влачат безперспективни любови и връзки (няма взаимност, няма уважение или другия е обвързан). Нерядко стават патерици на мъже алкохолици или използвачи. В професионален план нещата не са много по-различни. Понякога такива жени се посвещават да слугуват на родители или други близки роднини, като до безкрайност се Нагаждат и Угаждат.
Този тип пристрастеност към "някого, на когото съм нужна" ЛИШАВА ЖЕНИТЕ ОТ ЗРЕНИЕ за нормалните, почтени хора, които биха били истински заинтересувани от взаимно общуване и подкрепа. Пропускат ги.
Този тип пристрастие като правило се появява при момичетата от семейства, в които е нямало ВЗАИМНО уважение, помощ, лично внимание към детето и спокойствие.
Лишени емоционално (материално нещата може да са били наред) от единия или двамата си родители, МОМИЧЕТАТА обикновено се развиват като прекомерно даващи и вечно търсещи вина в себе си. 
При МОМЧЕТАТА в същия тип семейства се наблюдава агресия, прекалено ранно "мъжкарско" и рисково поведение, замесване в бандитски групировки, защото това са пък мъжките им защитни реакции.
Как да се спасим от това?
Най-напред човек трябва да успее да се осъзнае (за жените, жертва и на домашни унижения, е най-трудно.. те рядко спират да се изживяват като благородни спасителки) и ДА ПОДКАРА ЖИВОТА СИ В НОВ КОЛОВОЗ.
Има прекрасни статии за самоуважението и достойнството, но според психолозите една от най-важните стъпки е духовното развитие. Това, да оставиш на Божествената сила да контролира нещата, без да опитваш да изнесеш и понесеш лично всичко, да се довериш че няма да останеш "сам" когато се отдръпнеш от неподходящия и изтощаващия... И накрая, вярата в Божията Бащина Любов може да отвори врата за поправка не само на бъдещето, но и за изцеление на минали "пропиляни" години... а само който има 20-30 такива зад гърба си, знае как боли.
Може и да не срещнем влюбен човек, който да ни поставя на първо място в живота си,
но нека не се съгласяваме, че заслужаваме само периферия от внимание и трохи от общуване.
ДУШАТА НИ иска с някого да разговаря. Често.
Да бъде харесвана и разбрана.
Да бъде важна всеки ден.
Така че, отхвърляйки частичното, унизяващото, изтощителното... по Божия милост можем да прогледнем за нови хора, които биха могли естествено да ни дадат това, от което се нуждаем. По свой свободен избор.
по мотиви от книгата на Р. Норууд, "Жените, които обичат твърде много".