ВОЙНАТА НА ТОКОВЕТЕ …

Или чие име носи рок-групата AC/DC …

Наследството на Никола Тесла е навсякъде в ежедневието ни: от дреболиите като ледогенератор (хладилник), електрическа пишеща машина, битови електроуреди, дистанционни управления, часовници и скоростомери за автомобили, слънчеви батерии и използването на други алтернативни източници на енергия, безжичният интернет и мобилните телефони до медицината (електротерапия и ранно диагностициране), радиото, телевизията, радара, лазерните установки и променливия ток. Той така и не успял да завърши два университета и да вземе диплома за инженер, но притежавал талант да бъде такъв, дарба за технически предвиждания, близки до пророчество, неизчерпаема енергия и будна, аналитична и нестандартна мисъл, изпреварваща техническите възможности на времето, в което живеел. Не разполагал с комфорта на професорската титла и полагащите се към нея пари и лаборатории за изследвания. Бил от поколението на онези романтични, енергични и изобретателни практици и подобно на Нобел, Форд и Едисон предпочитал да не гони теоретични резултати, а да патентова и произвежда полезни неща. Някои били прекалено екзотични и напредничави и си останали само като негови концепции: управляем климат, вечна и безплатна енергия, мислещи машини (заместващи хората), машина на времето, съвършени системи за защита и свръхоръжия (обезмислящи войните), портали за телепортиране, през които колонисти от земята заселват годни за живот близки галактики …

От американската телефонна централа в Будапеща, през „Континентъл Едисон Къмпани“ в Париж, Тесла стига с препоръката и опита си на многообещаващ инженер и до самия Едисон в Америка. Той му предлага 50 000 $ над заплата, ако подобри електродвигателите му, работещи с постоянен ток. Тесла му предоставя 24 разновидности на подобрените двигатели, но така и не получава обещаната премия. Тя е поводът за разрива между тях, а причината е острото им разногласие относно променливия ток. Тесла започва съвместна дейност с бившия патентен агент на Едисон, а големият индустриалец Джордж Уестингхауз (създател на хидравличната влакова спирачка) откупува около 40 патента от учения и съвместната им дейност се оказва много плодотворен и успешен период. Зад солидното му предприятие са финансовите и деловите интереси на другия стълб в икономиката – Андрю Карнеги. Патентованите от Тесла през 1888 г. многофазни двигатели са отправна точка във„Войната на токовете“ (или„Сблъсъкът AC/DC„). Противниците им в нея са съсобствениците на „Дженерал Електрик“ – Едисон и могъщият Джон Пирпонт Морган. По-късно, за да си компенсира финансирането на Тесла, Морган поглъщастоманодобивните предприятия на Карнеги и така основава „Ю Ес Стийл“, все ощенай-големият производител на стомана в САЩ.„Войната на токовете“ обаче не е само сблъсък между двете най-големи промишлено-финансови групи в тогавашна Америка, а много по-мащабно и значимо явление.

Постоянният ток (DC) е удобен за аварийно електрозахранване, акумулиращи станции и осветяване (с лампи с нажежаеми жички, изобретени от Едисон, както и електромерът за отчитане на такъв ток). Слабото му място обаче е възможността за пренасяне, без да възникнат гигантски загуби – тоест разстоянието между електроцентралите и крайните потребители трябва да е минимално. Дори и Морган си оборудва малка централа в мазето, за да може да освети жилището си.

Променливият ток (AC) може да се предава на големи разстояния, а напрежението му да се променя с трансформатори – енергията на водопади, реки, вятъра, слънцето, приливите, термалните източници може да се превръща в електричество и по високоволтови проводници да се пренася на стотици километри до крайните потребители. По-късно Тесла изобретява и електромер за променлив ток. Вече не се конкурират просто предприятия, а двата основни модела на бъдещото индустриално развитие. Използват се всякакви методи и единият от резултатите от войната е електрическият стол. Изобретен е от Едисон и работи, убивайки с променлив ток. На това Тесла отговаря с демонстрации – по време на лекциите си пропуска през тялото си впечатляващи заряди променлив ток и остава жив и невредим.

Едисон внася в съда 11 иска за плагиатство и всички до един са отхвърлени. Променливият ток печели все по-голямо доверие. Компанията „Уестингхауз“ получава поръчка да освети Чикагското изложение с 200 000 крушки и печели търга за строителство на електроцентрала на Ниагарския водопад. За утеха Едисон изгражда електропровод до най-близкия град Бъфало. За целта трябва да усвои производството на машини за променлив ток, купува една такава компания и формира една от най-мощните и до днес американски корпорации – „Дженерал Електрик“ .

Името на Тесла е свързано и с още една мистерия – Филаделфийският експеримент, за който не съществуват достоверни документи, само разкази на очевидци. Целта напроведения два пъти през 1943 г. ескперимент, част от „Проект Рейнбоу“, е превръщането на стандартен ескадрен миноносец в невидим за радари, магнитни мини и торпеда. Тъй като за кораб със 181-членен екипаж е неприложимо промишленото размагнитване чрез нагряване, идеята е върху него да се въздейства с променливо магнитно поле с намаляваща амплитуда. Теоретичната разработка на„Генератора на невидимост“ е на Айнщайн, а изпълнението – на Тесла, който го монтира на лекия разрушител „Елдридж DE-173″. Тази разработка обаче отваря врата към друго измерение. Наясно с рисковете, Тесла е бил против есксперимент с екипаж на борда и няколко месеца преди провеждането му е отстранен, а месец след това – намерен мъртъв в хотелската си стая. Още на следващия ден ФБР конфискува архива му, а съмненията дали смъртта му е била естествена, все още съществуват.

За първи път „Генераторът на невидимост“ е тестван в акваторията на Филаделфийското военноморско пристанище на 22.07.1943 г. Малко след включването на бобините корабът е обхванат от зеленикава мъгла, която в следващия момент изчезва заедно с него. След няколко минути корабът отново се появява на радарите и в залива. В резултат част от членовете на екипажа са дезориентирани, а на други им се гади и повръщат. Следващият тест се провежда на същото място, на 28.10. същата година. През първите няколко секунди очевидците виждат слабото призрачно очертание на „Елдридж“ върху водата, след което е обхванат от заслепяващо синкаво сияние и изчезва от хоризонта. В следващите няколко секунди корабът се появява на стотици километри в залива на Норфолк в щата Вирджиния, където е наблюдаван в продължение на няколко минути от моряци от военния флот. В един момент „Елдридж“ изчезва също така мистериозно и се появява отново на рейда във Филаделфия. В резултат на това неочаквано и неизучено явление – телепортация, дематериализация, попадане във времеви капан или друго, екипажът понася тежки жертви. 27 души по невероятен начин се претопяват в конструкцията на кораба, 13 умират от възпламеняване, облъчване, поражения от ток и страх. В последствие дори и тези, които не полудяват окончателно, не могат да възвърнат нормалното си състояние и спомените на всички са неясни. Години след това с моряците и офицерите от „Елдридж“ стават странни неща. Някои от тях „замръзват“ за различни периоди и изпадат от реалния ход на времето, а други направо се разтварят във въздуха и изчезват завинаги. С това се слага край на първия СТЕЛТ-проект, тъй като никой не е очаквал, че корабът ще се телепортира и че екипажът му ще пострада толкова сериозно. При това е проведен без човека, разработил технологията. /Тесла е починал преди 6 месеца/. Тъй като след смъртта си през 1955 г. Айнщайн е кремиран заедно с част от ръкописите си (а Тесла е покойник с конфискуван и засекретен архив, такива са и всички документи по проекта), може само да се предполага, че експериментът е бил в потвърждение на постановки от неговата Теорията за единното поле (обединяване на гравитационното и електромагнитно поле). Вероятно Айнщайн е целял посредством силно електромагнитно поле да изкриви пространството около кораба и да го затвори вътре като в капсула (Сфера /повърхност на Шварцшилд – в една такава сфера може бъде затворена цялата Вселена, радиусът й е равен на гравитационния).

Павел Горковски, „Забраненият Тесла”
 

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

Дали браковете се сключват на небесата

Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди е роден е в богатото и интелигентно семейство на банкера от еврейски произход Авраам Менделсон, което често е посещавано от най-видните интелектуалци за онова време: Фридрих Хегел, Йохан Волфганг Гьоте, Карл Мария фон Вебер, Карл Целтел и др. Негов дядо е еврейският философ Мозес Менделсон, основател на движението "Хаскала" (Еврейско просвещение). Баща му и майка му Лия обаче приемат християнството и променят фамилията си на Менделсон Бартолди.

 Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица.

Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателният му външен вид подействал отблъскващо.

Когато дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо попитал:

- Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето?

- Да - отговорила му тя, с поглед забит в пода. - А вие?

- Аз също - казал на свой ред той. - Там горе, на небето, при раждането на всяко момче, Бог му съобщава, за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави: „Но жена ти ще има гърбица." Ужасен, аз извиках: „О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия. Моля те, Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива."

Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала негова предана съпруга.

 И да се върнем отново на внука - под звуците на чийто марш повечето европейци започват семейния си живот. През 1838 г. Менделсон Бартолди  се жени за Сесил Жанрено. Бракът му е нетипично спокоен в сравнение с другите композитори от този период. Творци като Шопен, Лист и Берлиоз биват силно повлияни от бурните си романтични връзки, докато Менделсон се наслаждава на семейната си идилия.

 Бари и Джойс Висел & Wilipedia

 

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

Озверяването...

"В аржентинския провинциален град Сан Хуан ( който е столица на провинцията ) снощи се разигра уникална демонстрация.

Събраха се 7000 феминистки , хомосексуалисти и извършиха нападение срещу катедрала, защитавана от около 1500 души .

 Защитавайки катедралата, мъжете в никакъв случай не са използвали физическа сила за отбрана, нито жените-феминистки, които са ги атакували са били ударени или обидени . Вместо това, мъжете се свързали в " човешка верига " и по този начин се формирала " жива стена " , жива бариера, която защитавала достъпа до църквата.

А жените феминистки и гейовете ?

Раздразнени от това , те започнаха да плюят по мъжете в "живата стена", да ги пръскат със спрей в лицата, да ги удрят, да извършват неприлични жестове,  хвърляха им по главата и ги увиваха с бельо, поставяха им кръст върху челата и лицето …и като цяло се държаха така, сякаш идват от примитивна среда, където владеят дяволски духове!

По време на атаката се забелязва как някои хора плачат и започват да четат " Отче наш ". Но никой от тях не отговори на засилващата се бруталност, бушуваща срещу тях .

Това е нещо, което няма да видите в медиите, както писмени, така и телевизията, тъй като то не се вписва в историята.

 

Но не се заблуждавайте , това е истинското лице на феминизма/содомизма/гейовете : липсва уважение към другите (в този случай християни ) и с много омраза е насочена към всички и всичко , което се противи на техните възгледи.

 За Вселенската TV : Славиша Лекич

Оригиалната новина на сръбски и потресаващият видеоклип /който в YouTube е забранен под 18г!/:

www.vaseljenska.com/vesti/ovo-necete-videti-u-medijima-gejevi-protiv-hriscana-na-delu/

 

В българските медии: http://nreporter.info/7000-%D0%B3%D0%B5%D0%B9-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B4/

 

 "Докато траело изстъплението, гей-активисти и феминистки крещели, че храмът трябвало да бъде запален. ...  По повод случая, в руски православни медии, коментираха либералната концепция за „толерантност“, която днес ни налагат по следния начин: „Да си спомним какво значи терминът „толерантност“? Той навлиза от медицински дискурс: толерантност — това е снижаване на съпротивителните сили на организма към вредни външни инфекции. Абсолютна толерантност има само при труповете. А днес се опитват да ни наложат точно това.“

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

За здравата и пукнатата делви

"Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.

Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.

Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.

След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:

- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.

Възрастната жена се усмихнала:

- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.

Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …

Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.

Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него."

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

ДАР ОТ СЪРЦЕ

Тръгнали трима братя за чужбина - пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Най-големият казал:

- Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти - обърнал се към средния брат - тръгни по левия, а пък ти - обърнал се към най-малкия - ще държиш средния път. Подир три години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?

- Бива, бате - рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.

Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек - стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката. Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:

- Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня: човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш - орехите.

Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.

- Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.

Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:

- Какви са печалбите?

- Добри са - отговорил средният брат.

- Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! Той развързал кесията си. Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.

- Не си лапал мухите в кръчмата - казал му големият.

Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.

- Туй ли ти е печалбата за три години? - попитал го най-големият брат.

- Туй е - три ореха, но те са дадени от сърце - отвърнал малкият. - Даде ми ги един стар човек - овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.

Другите двама избухнали:

 

- Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха - три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! - развикал се най-старият брат.

Момчето се нажалило н тръгнало назад. Тежко му било на душата.

- Аз мислех - думало си то, - че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!

Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си - нямало трошица хляб.

"Я да счупя орехите, че да залъжа глада си!" - помислило си момчето.

Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета - цяло стадо излязло от ореха.

От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.

Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.

"Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него" - рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката, от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете - кола, а на колата желязно рало.

- Бре! - ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото. Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязло едно момиче - толкова хубаво, че не може да се опише с перо.

- Води ме - продумало момичето - в бащината си къща; аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.

Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката - езиците си глътнали. Тогава им станало ясно какво значи дар от сърце!

 

/българска народна приказка/

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ!

 

„Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре! Защо трябвало да ги бият, те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: „Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.“

 

Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: „Бог да благослови!“ Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: „Бог да благослови! Бог да наспори!“ След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното – боя. Беят го запитал:

- Какво още искаш? Не си ли доволен?

 

- Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял.

 

- Иди си с мир и с радост! – отговорил беят. Хора като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: „Стига, стига!“

 

Неизвестен автор

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

Най-тъмно е преди зазоряване

RISE ME UP !

Когато съм долу и душата ми е изморена,
Когато проблемите идват и сърцето ми тежи,
Тогава аз все още съм тук и чакам в тишината
Докато дойдеш и да поседнеш с мен.

Няма, няма живот без свой глад…
Всяко неспокойно сърце бие толкова несъвършено
но когато дойдеш Ти, аз съм изпълнен с Чудо
и понякога мисля, че съм зърнал Вечността...

Ти ме извисяваш, така че аз мога да стоя върху планина,
Ти ме извисяваш, така че аз мога да премина през бурни морета!
Силен съм, когато съм на Твоите рамена,
Ти ме извисяваш... повече от колкото въобще бих могъл !!

Josh Groban https://www.youtube.com/watch?v=aJxrX42WcjQ

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ

 

Нарочно слагам такова заглавие, защото според  мен „голямото бъдеще” се гради от малките неща, а най-вече от малката съкровена  клетка, наречена семейство!

И няма защо националистически партии да се перят, че защитават християнското лице на България, извършвайки „прочистване” от чужденци… като не погледнат какво прочистване се налага из медиите!

 

Говоря за предаване в сутрешния блок на национална телевизия. Предаване в неделя, предаване без червена точка за децата ни…

 

 Гост беше известен наш волейболист, понастоящем разведен, и в добри отношения с бившата си съпруга. /Нищо особено в това – тъжно е, но да кажем, човешко. Малко известни личности успяват да опазят браковете си./

 

 Как обаче протече разговорът!

 

Водещите с подобаващо хихикане взеха интервю от стар съотборник или треньор на нашия герой, в което той с ГОРДОСТ разказа, как навремето волейболистът бил влюбен в жена си и верен, но той го „отворил” и го навил, че си струва да опита и с чужди.

 

След всичко това, като единствен свой неуспех той посочва че все още не е научил спортиста да пие /?/

 

Спомена, че може да си го представи отново с друга жена, но не и като женен. Той не бил за такова ограничаващо нещо… С две думи  - отряза и бъдещето на "приятеля " си, като не спря да се хили.

 

След което трябваше да изтърпим интервю с жена му, която с такова смирение, обич и прошка говори за миналото им, че да изтръпнеш. И все още казва, че го обича, и все още обяснява как е виждала ролята си като негова подкрепа…

 

 Видяхме двама пораснали синове, чийто баща от години е „хвален” в публичното пространство не със славата, която навремето с играта си е донесъл на Българлия – а като „любител на женската красота”… тоест, като наивник, когото жените, а както стана ясно и бизнес-партньорите, могат лесно да оплетат и излъжат.

 

 Жалко, тъжно, и се случва толкова „нежно”, че преходът е абсолютно незабележим.

 

Докато за няколко години в списания и медии изчезна думата „изневяра”, а официално навлезе думата „жената до него” /като за любовница/, също така официално започна да се се говори за децата, заченати в хаотични „връзки” като за множество почтени ордени получени в различни държави … сега постепенно тонът е станал агресивен и дори нападателен - в посока на Разрушаване на все още читавите семейни отношения и ценности!

 

 Същото стана и с „толерантността” ни към хомосексуалистите, тя се превърна в открита агресия срещу „нормалните” – както се вижда няколко постинга по-преди в блога ми.

 

Това трябва да ни бъде БЕЛЕГ, че не става дума за някаква особеност на конкретни хора, които „ако си живеят живота както искат, не могат да навредят на нас”.

 

 Това са духовни сили, и тяхната същност ги принуждава „да навредят и на нас”, да не се размине и на нашите деца. Това е закономерност, това е лавина, това е огън изтърван от огнището, който запалва къща след къща.

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

Поражение

Поражение, мое поражение, мое

отчуждение и уединение,

ти си ми по-свидно от хиляди победи,

по-сладко за сърцето ми от цялата

слава на света.

 

Поражение, мое поражение, мое

предизвикателство и себепознание,

чрез тебе знам,че още съм млад и

бързоног,

че не ме блазнят увехнали лаври.

Чрез теб открих самотата

и радостта да съм отхвърлян и презрян.

 

Поражение, мое поражение, мой бляскав

меч, мой щит,

в очите ти прочетох,

че който дири трон, сам става роб;

че който иска да бъде разбран,

се принизява;

че да вникнеш в някого, трябва да го

обозреш.

Отрони се като зрял плод,

за да бъдеш храна.

 

Поражение, мое поражение, мой смели,

храбри спътнико,

ще чуеш песента,виковете и

мълчанията ми

и друг освен теб не ще ми говори за

пърхането на крилете,

за брожението на морето

и за планини,пламтящи в нощта.

Единствено ти ще извървиш стръмните

каменисти пътеки на душата ми.

 

Поражение, мое поражение, безсмъртно

мое дръзновение,

двамата заедно ще се смеем посред бурята,

заедно ще копаем гробове за онова,което

в нас умира,

неотклонно ще гледаме в упор слънцето

и ще бъдем опасни.

 

Халил Джубран

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

Мечтите на другите

Понякога собственият ми живот или живота на хората край мен ме довеждат до странни мисли. Оказва се че мечтата не е просто нещо!

 Тя не е белият гълъб, който ни носи само радост и иска да го нахраним с трошички вяра.

 

 Понякога тя е орелът който ни изважда от долната земя и иска не само вода, но и плът от плътта ни!

 

 И ако е разбираемо, макар и страшно /особено за близките/, когато някой автомобилист или алпинист рискува живота си, заради своята мечта... то е много тъжно, когато разберем че сме отдавали или дори рискували живота си заради мечтите на другите.

 

Без да сме осъзнали своите собствени.

 

 

 Следва цитат от моя любима юношеска книга, от тия вечните, които всеки трябва да прочете:

 

 "В този миг вратата се отвори тихо. Юстуса излезе и бързо се отправи към тях.

 

— Не е много лошо — каза той. — Счупването на крака е без усложнения. Има освен това и леки натъртвания на гръдния кош. Не се установи сътресение на мозъка. И тъй, горе главата, момчета!

 

Приятелите си отдъхнаха. Мац притисна лице към стъклото на прозореца. Раменете му потръпваха. Юстуса доби такъв вид, сякаш се канеше да помилва едрия немирник. Ала не посмя да го стори.

 

— След четири седмици той ще бъде отново здрав — каза доктор Бьок. — А сега ще ида бързо да телефонирам на родителите му, че през ваканцията момчето ще трябва да остане тук.

 

Готвеше се вече да тръгне. Но запита още:

 

— Можете ли изобщо да ми обясните как му е хрумнала тая идиотска мисъл да скача от стълбата с чадър?

 

— Всички непрекъснато го ядосваха — подхвана, хълцайки Матиас, — казваха, че бил страхливец и какво ли не! — Матиас извади носна кърпа и си изтри носа. — А пък аз, говедото, вчера го посъветвах да стори някога пред всички нещо, което да ги смае…

 

— Е, и той наистина успя да го стори — рече Юстуса. — Но вие се съвземете малко! Не забравяйте следното: по-добре подобно счупване на крак, отколкото малкият цял живот да се бои, че другите ще го смятат за непълноценен. Сега наистина ми се струва, че този парашутен скок съвсем не е бил толкова глупав, както то мислех отначало."

 

 Ерих Кестнер, „Хвърчащата класна стая”

 

-----------------

 

Нищо не е без смисъл, дори опитите ни да осъществим мечтите на другите.

 

Тогава поне разбираме, че приятелите са ни обичали каквито сме, а "другите" са били доста ограничени хора, които не заслужават изтърпяната от нас болка...

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg



Старият ми блог: lyuliak.blog.bg



Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

Тракийското писмо – по-старо от египетското с цели 2000 години

 

Неотдавна д-р Стефан Гайд и неговият брат акад. Цветан Гайдарски издадоха „Тракийски хроники” – книгата-свещена материя на нашето духовно наследство, която носим в подсъзнанието си като първичен всеобщ език и като Първичен мисловен процес, според тях. Тази изключително уникална книга представя свещената древна история на трако-българския народ, който в най-дълбоката древност се е наричал „тракийски”, по името на своя древен библейски родоначалник, а впоследствие се е нарекъл „български”, по името на общия език – „богарския”, който са говорели всички обединени в Българската държава тракийски племена. Тези Свети писания на отците ни, които са като Тората за евреите, ни известяват, че

 българският народ е Богоизбран и Богопосветен от века до века.

 

 И въпреки трудностите и изпитанията, той ще изпълни поверената му от Бога и Светия Завет Светла мисия на цивилизатор, носител на държавността на Духа и на Свещения хуманизъм, от чиито плодове се е ползвала цялата модерна цивилизация.

 

 Уникалната книга с исторически летописи „Тракийски хроники” разглежда 4 периода от историята на трако-българския народ, като започва още от първия човек, възникването на тракийския род и стига до борбите на прадедите ни за национално освобождение. Един от най-важните инструменти на траките за национално и духовно усъвършенстване е бил божественият им творчески език – богарският, езикът, на който говори само Бог. Те са постигали всичко чрез силата на този свой уникален божествен дар и ресурс. Нашият Свещен Богарски език, езикът на Бога, буквално означава „Божествено сътворяващ”, т.е. той е

 

 езикът на сътворението, Инструментът, Оръжието и Творческото начало на нашата действителност, естественият закон на Всемира.

 

 И този свещен дар съвсем не е изчезнал, той е в дълбините на нашата памет, в 49-те процента тракийски гени, които носим в себе си, в езика ни, чиято основа е тракийският език – речта на нашето минало, настояще и бъдеще. И ако това се знаеше, повече хора щяха да говорят на този боготворчески език.

 

 Това писмо, по-старо от египетското с цели 2000 години, и днес е запазено върху многобройни артефакти в различни наши крайща, като плочките от Градешница, Караново, Езерово и др. И което, за радост на милеещите за рода си българи, беше разчетено от д-р Стефан Гайд чрез неговия сравнително-лингвистичен метод. В четирите си тома „Тракийското писмо декодирано” изтъкнатият ни изследовател подробно излага разчетения от него древен тракийски език през пиктографското писмо от Градешница и Караново, през египетските йероглифи и през бохарския език на братята копти в Северен Египет. С тези си книги Гайд разтърси представите ни за генезиса на предците ни и на свещения ни език. От четвъртия му том пък научихме, че с разкритието на библията на бесите „Бесика”, и днес съхраняваща се в Националната библиотека в Лондон, се откриват

 

 най-старите версии на днешната Библия, от които са правени по-късните гръцки преводи.

 

 Научаваме и за Орфеевия Завет на траките с техния бог Дион-Исус. Това е т.н. Кукленска къщичка от с. Врач от 5-то хилядолетие преди новата ера, съхраняваща се заедно с плочките от Градешница и Караново, с печата от Езерово във Врачанския исторически музей. Върху нея се вижда пиктограм, който се чете и фонетично. Означава Орфей на бохарски език – и днес запазен в северно-египетския коптски диалект. Същият пиктограм е и на плочката от Градешница. Чете се също и като „Храм”. Така че четвъртият знак от надписа се чете: „Боже, който си в храма” или като „Боже, който си в Орфей”. Вторият разчетен пиктографски знак върху „къщичката” има значение на „ковчег”/”кивот”/, а третият знак се разчита като „завет”, „договор”. Т.е. къщичката е Кивотът на Орфеевия завет, заветът на Бога с нашите прадеди. В един и същ пласт от енеолитна Градешница са открити и кивота, и оброчната плочица, която влиза точно по мярка в него, но е била вкарана преди изпичането на керамичната къщица и е била гледана, докосвана през тясното отверствие, „вратичката” на къщицата, но не можело да се изважда. Сега тя е отделно, защото някога кивотът е бил счупен, което си личи от замазаната и недекорирана страна на кивота. Вероятно, той бил счепен така, както Мойсей счупил плочите на Божия Завет, когато той бил нарушен.

 

 Интересното е, че всички анализирани пиктографски знаци от 5 в.пр.н.е., както и амулетът от Тартария /в днешна Румъния/ имат аналози в йероглифното писмо на Древен Египет, приличат си дори и звуковите, фонетичните, произношения на текстовете, което доказва, че бохарския и българския диалект имат общ произход. А ние сме днешните следовници на тази божествена реч, която е самият Закон и Всемогъщ Законодател, управляващ мирозданието.

 

 На пресътворяващата всеки ден творението и човешкото битие Божествена реч, чрез ангелофанията, на която се изявяват многообразните проявления на Твореца. Същата тази вездесъща реч на Христовото тракействане, пронизващо цялото творение и излизащо от устата на Бога-Слово, като двуострия тракийски меч, Ромфея Дистомос. Без който не е станало нищо от това, което е станало. Древните тракийски орфици наричали „оръжието” на тази Вездесъща реч на Дион-Исус и с епитета Арес/Воюващ Бог/ и с епитета Ерос /Любящ Бог/, но и Херос /Всепобеждаващ/, с което определят неговите характеристики на Огън, пояждащ, на Вселенски Съдия, воюващ от любов към нас срещу тъмните сили в името на Правдата и Спасението на Своето избрано човечество.Но преди всичко е Бог на надеждата, затова е наричан от траките „Нуте”/”Над-е”/, т.е. „Над всичко”. Оттук идва и думата надежда.

 

 И, може би, само тракийските жреци са си служили с тази огромна съзидателна, но и разрушителна, творческа мощ, която извиквала за живот различните същности и събития. Именно чрез способа тракействане – призоваване на Всесилата на Името Божие.

 

 Името на Дион-Исус означавало и „Уста” и „Ръка”, даващ Божественото Слово и всяко друго благо. С Исус се означавало и „Трон”, „Цар на царете”, над който стои Всевиждащото око на Светлината. И това око днес се обръща към нас, за да провери вярата ни. Ако имаме правилно виждане за неговата виделина, ние носим смисъла на вярата като пред-става, по думите на апостол Павел, т.е. имаме я пред ставането, пред действието. Тя е жива светлина в здравото око, което пък определя и здравината на тялото ни. Но ако окото ни е в тъмнина, и тялото е нездраво.

 

 Затова „виждането” на вярата е най-великата практика и най-мощната божествена технология, за която няма нищо невъзможно.

 

 И именно тя може да обедини отново народа ни в служба на Бога и в изпълнение мисията си да бъде факлоносец на Божията Истина. А докато има верни българи на Завета с техния Бог, ще я има и България, според „Тракийски хроники”, ни припомнят д-р Стефан Гайд и Цветан Гайдарски. Но верните ще трябва да работят неуморно, за да върнат народа си отново към нарушения в миналото Завет със своя Бог на надеждата. А така и към неговия просперитет.

 

Лияна Фероли, "Днес +"

 

http://www.tsvetanguide.com/

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

ПЕРФЕКЦИОНИЗЪМ

 

/... малко мои мисли по въпроса/

 Никой не иска да причини зло на другия НАРОЧНО.

 

Но много пъти в перфекционизма към себе си, който може би сме наследили от родители, а те от своите родители… ние страдаме толкова силно, и толкова рядко имаме спокойствие, че несъзнателно искаме да го причиним и на друг !!!

 

Искаме и другите „да си понесат отговорността”… и при всеки възможен случай, директно или не – им го показваме.

 Но истината е, че е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО трудно за човек, когото унижаваш, или постояно му търсиш кусура, или постоянно се чувстваш много по-добър и фин от него... да те изненада с достойно и благородно поведение.

 Той неволно попива твоята ОЦЕНКА за себе си, държи се точно толкова посредствено и говори точно толкова неточно, колкото очакваш... и ако все пак усеща какво му причиняваш, тихо се старае да те избява и да търси нечия друга компания!

 Защото ВСЕКИ има нужда от вдъхновяващи хора до себе си. Хора, които по някакъв магичен начин (може да е любов, но не е задължително!) усещат каква е истинската му същност и я подкрепят да се прояви.

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

Когато някой плаче, или когато не може да плаче ..

Първите опити на бебето да комуникира със света са невербални, а не с думи. Бебето не може да каже с думи, когато е щастливо, но може да се усмихне. Не може да изрази негативните си емоции с думи, а единствено с плач. Ако откликвате само на неговите усмивки, но пренебрегвате неговия плач, детето може да получи погрешното послание, че е обичано само, когато е щастливо. Децата могат да продължат да изпитват това през годините и да не се чувстват истински обичани и приемани.

 

Ако опитите на детето да  комуникира с вас и да показва, когато е тъжно и ядосано, са пренебрегвани редовно, то няма как да се научи да изразява чувствата си с думи. Плаченето трябва да получи подходящ и позитивен отклик, за да може детето да види, че всичките му чувства се приемат. Ако по някакъв начин не приемате поведение, в което детето плаче, то ще си мисли, че не може да изразява емоции като гняв или разочарование. А знаете , че това може да му пречи за в бъдеще. Не трябва да забравяте, че в този момент, единственият начин да изразява емоциите си е като се усмихва или съответно като плаче.  

 

Деца, които получават послание от родителите си само когато са „добри”, започват да крият „лошото” поведение не само от другите, но и от самите тях. Те не могат да  изразяват чувствата си като пораснат.

 

Гняв, който не е изразен в ранно детство не изчезва просто ей така. Той се подтиска и съответно седи някъде вътре в нас през годините, докато детето не се страхува от евентуално наказание. А когато това стане и детето покаже чувствата си, родителите могат да бъдат много изненадани от детето си. Представете си колко много неизразени емоции може да натрупа едно дете. И си представете какво може да стане ако в един момент то ги отключи всичките. Това се получава точно тогава, когато родителите са пренебрегвали плаченето и различните емоции на детето и не са му давали възможност то да ги изразява свободно.

 

Ако се чудите дали да реагирате ако детето ви плаче, помислете как вие бихте се чувствали ако бяхте в същата ситуация. За съжаление, в днешното общество вярваме, че човек трябва да е на определена възраст, за да може да бъде чут. И каква ще е тази възраст? Малките деца не са по-малко хора от нас, възрастните. Даже, колкото по-безпомощен е един човек, толкова повече има нужда от помощ. 

 

Ако детето вижда, че безпомощните хора се игнорират, те ще загубят чувството си на съпричастност към другите. Ако детето плаче и не му се обръща внимание, те започват да вярват, че такова поведение е нормално.

 

Замислете се само колко по-лесно ще е ако от малки знаем как да се държим и не се притесняваме да изразяваме свободно емоциите си. 

 

Плачът е природен начин детето да изразява чувствата си. Родителите, които отговарят само на „доброто” поведение на децата си, не правят услуга нито на малките, нито на тях самите. Помнете, че децата са като нас. Дръжте се с тях така, както искате и с вас да се държат.

 

http://www.purvite7.bg/

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

з а щ о

… Откакто уж имаме мобилни телефони с приложения, спряхме да помним рождените дни на приятелите си?

… Откакто имаме електронни картички, спряхме да изричаме истинските си пожелания?

… Откакто уж имаме по две коли на семейство, спряхме да пътуваме до роднините си в съседния град?

… Откакто уж превозните ни средства увеличиха скоростта си, вечер имаме все по-малко време да седнем да се видим на живо с някого?

… Откакто по ефирната телевизия ни заляха с риалити-шоута и сериали, спряхме да се събираме с приятели да гледаме филми?

… Откакто уж имаме финанси да не зависим от никого, а и "обществото" толерира абсолютно всякакви отклонения ... все по-малко намираме сила да си казваме истинските мисли … „за да не бъдем отхвърлени”?

… Откакто уж имаме информация в Интернет, и са ни достъпни много невъзможни преди хора и източници, вярваме инертно, уморено и безрезервно на всичко написано в жълтите вестници или излъчено по платените медии?

… Откакто уж няма вече забранени от цензурата книги, загубихме интерес да споделяме с приятели какво ни е развълнувало в някоя?

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

Да живееш без пари

 

Марк Бойл от 15 месеца не е взел и дал стотинка, но успял да нахрани 150 души

 „Ако преди 7 години някой ми беше казал, че ще живея без пари, докато завършвах образованието си по бизнес и икономика, най-вероятно бих се задавил с полуготовата си вечеря, приготвена в микровълновата. Плановете ми тогава бяха свързани с намирането на „хубава" работа, правенето на колкото се може повече пари и купуването на стоки и вещи, които ще покажат на обществото, че съм успешен бизнесмен.

 За известно време успях да се справя с тази задача. Имах страхотна работа, която се състоеше в управляването на голяма фирма за органична храна, имах яхта. Ако не бях си купил едно видео, наречено „Ганди", все още щях да живея такъв живот. Вместо това през последните 15 месеца не съм похарчил или спечелил нито едно пени.

 Промяната в живота ми започна една вечер на яхтата, докато с един мой приятел философствахме, пиейки мерло. Тогава бях много силно повлиян от един цитат на Махатма Ганди: "Бъди промяната, която искаш да видиш в света". Нямах ни най-малка идея каква беше тя до момента. Започнахме да обсъждаме всички големи проблеми в света – разрушаване на природата, войни за ресурси, фабриките, където работят зле платени работници при крайно нехигиенични условия и се зачудихме кой от всички тези проблеми заслужава най-много да посветиш цялото си време.

 Тогава се почувствахме като две малки капки в безкрайния, замърсен океан и смятахме, че едва ли бихме променили нещо. Отдалечаването между консуматор и онова, което се консумира, расте толкова много, че дори не можем да си представим нивото на разрушение и страдание, което стои зад нещата, които си купуваме.

 В интерес на истината много малко хора искат съзнателно да причинят страдание на друг. Повечето нямат представа, че те го правят директно. Оръжието, което причинява това зло са парите, особено погледнати глобално.

 Ето един пример: ако сами произвеждаме храната си, няма да прахосваме 1/3 от нея, както правим сега. Ако сами произвеждахме масите и столовете, на които седим, сигурно нямаше да ги изхвърляме в момента, в който решим да сменим интериора в къщата. Ако трябваше да почистваме водата си сами, със сигурност нямаше да се изхождаме в нея.

 Така че, ако исках да бъда промяната, която желаех да видя в света, трябваше да се откажа от парите. Накрая реших да постъпя точно така в рамките на една година. Направих списък с основните неща, от които се нуждая, за да оцелявам. Обожавам храната, така че поставих нея на първо място. Има четири основни начина за набавяне на безплатна храна – събиране от дивата природа, отглеждане, използване на изхвърлена храна и размяна.

 През първия ден от начинанието си нахраних 150 души с меню от три блюда, приготвени от изхвърлена и събрана от природата храна. През по-голямата част от времето ядях храна, която сам отглеждах, само 5% беше изхвърлена. Готвех навън – независимо дали пече или вали.

 Следващото нещо беше да си намеря подслон. Взех си каравана от Freecycle, паркирах я в една органична фабрика, където бях доброволец. Не използвах никакво електричество. Използвах дървета, отсечени при санитарна сеч или пък събирах боклуци, за да отоплявам скромния си дом с дървена камина, направена от стара газова бутилка. Имах и компост.

 Къпех се в реката, а за паста за зъби използвах изхвърлена на брега кост от сепия и семена от резене – истинска смрад за един веган. За да се снабдя с тоалетна хартия, отървавах местните вестникари от стари вестници, веднъж дори използвах един със статия за мен. За да се движа насам-натам използвах колело и ремарке, а изминаването на 55 км до най-близкия град ми беше фитнесът. За осветление използвах свещи от пчелен восък.

Много хора ме определят като антикапиталист. Вярвам, че капитализмът не струва, защото търси безкраен растеж на планета с ограничени ресурси, но не съм „анти" спрямо нищо. Аз съм ЗА природата, ЗА обществото и ЗА щастието. Ето, кое е нещото, което не разбирам – ако консуматорството и разрушаването на природата носят щастие, тогава всичко би имало смисъл, но всички ключови фактори за нещастие – депресия, престъпление, психични заболявания, наднормено тегло, самоубийства – всички те се повишават, това значи, че повече пари не водят до повече щастие.

 Иронично, тази година за мен беше най-щастливата в целия ми живот. Имам много повече приятели, отколкото всякога, не съм се разболявал нито веднъж през последната година и никога не съм бил в по-добро физическо състояние. Открих, че истински сигурен те правят не парите, а приятелите. Повечето западни общества са всъщност много бедни… на духовност. Истинската независимост е взаимната зависимост.

 Може ли всички да заживеем така от утре? Не. Ще бъде катастрофално, твърде пристрастени сме. Но ако започнем да създаваме такива общества от по 150 души – защо не? 90% от времето, когато сме живеели най-екологично, не сме имали нужда от пари. Ние сме единствените видове, които толкова много използват природата и все пак са толкова отдалечени от нея.

 Много хора ме питат какво ми липсва от предишния ми живот свързан с удобството и бизнеса. Стрес, трафик. Заявления от банките. Безкрайни сметки. О, и една чаша органична бира с моите приятели в бара.”

 Списание 8

Старият ми блог: lyuliak.blog.bg



Старият ми блог: lyuliak.blog.bg

ТЕЛЕГОНИЯ

Представа за телегонията има още при Аристотел. Дори може да се твърди, че в миналото хората са имали по-сериозни познания в тази област. Той предполага, че признаците на индивида или животното се наследяват не само от неговите родители, но и от другите мъжки екземпляри, от които неговата майка е имала предишни бременности.

 Целта на брака е създаване на здраво потомство и почти всички хора встъпили в брак искат да имат деца. Обаче не всички знаят, как влияе на здравето на потомство имдевствената чистота, че именно от нея зависи, какви ще бъдат децата ни. Нашите предци са знаели това. Те забелязали, че от„лесна” жена не може да излезе добро потомство. Затова нравствено падналата девойка e била смятана за развратна, недостойна за омъжване. Опазване на девствеността до брака все още се спазва в множество мюсюлмански държави и цигански племена. Само до преди няколко десетилетия и у нас се е държало на запазване на девствеността до брака.

 Сега връзката между девствеността и качеството на потомството е обяснена, защото генетиците открили през миналия век явлението телегония. То се заключава в това, че решаващото влияние върху потомството на жената оказва първият мъж в живота й. Именно той, а не бъдещият баща на детето, залага генофонда на потомството на всяка жена, независимо кога и от кого тя ще роди децата си. Този, който е отнел девствеността й, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената. В действителност не само първият мъж, но и всички други преди бащата на детето оставят свои следи в бъдещата майка, но първият мъж заема най-значимо пространство в свободната девствена област на жената. Биологичният баща също оставя следа, но тя не винаги е доминираща. Може да се предположи, че всеки полов акт оставя генетична следа в астралното тяло на жената и тази информация се запазва и натрупва до момента на бременност и раждане на детето.

 Доминирането на първия самец, наследствените качества на който се проявяват в потомците, известно в науката под името телегония, за първи път е описано от Чарлз Дарвин с кобилата на лорд Мортън. Кобилата от чистокръвна върховна английска порода, с експериментална цел за първи път била тествана да бъде заплодена от разновидност на африканска зебра. Преди около 150 години коневъдите, които развъждали новите породи коне, искали да кръстосат кон и зебра с цел повишаване на издръжливостта. Но експериментите се оказали несполучливи – не се получило нито едно зачеване. Опитите били прекратени. Обаче след няколко години кобилите, използвани в експериментите, започнали да раждат жребчета с ивици, въпреки че били заплодени от породисти жребци. Зашеметеният научен свят нарекъл явлението телегония.

 Природолюбители, които развъждат папагалчета отдавна са установили, че за да се получи здраво и жизнено потомство са нужни двадесетина оплождания на самката от различни мъжки папагалчета. Хора които се занимават с отглеждане на кучета знаят, че ако една чистопородна женска кучка се сноши дори само веднъж с помияр, тя никога после няма да може да роди чистопородно потомство.

 Тогава, преди 150 години, съвременниците започнали да задават следния въпрос на физиолозите: „Разпространява ли се ефектът на телегонията сред хората?”. На учените не им трябвал нов стимул, за да се заемат с тази работа. Започнали се интензивни физиологични, антропологични, социологически изследвания и даже експерименти, разбира се, когато имало възможност за това. И след многобройни дългогодишни и разнообразни експерименти безпристрастната наука твърдо заявила: „Да, ефектът на телегонията се разпространява и сред хората, при това в много по-силно изразена форма, отколкото в света на животните”. Това е така, защото човешката мисъл е много по-силна от мисълта на животните.

 Думата телегония произлиза от "теле"- далеко и "гони" – раждане и представлява наука, която утвърждава, че на потомството на женския индивид влияят всичките й предишни полови партньори. Девойките обезателно трябва да знаят всичко това, за да избегнат в бъдеще непоправими грешки. В училищното образование трябва да се изучава телегония и нейните последици за обществото.

 Навремето в Съветския съюз, четири-пет години след Олимпиадата в Москва през 1980 г. много русокоси омъжени след Олимпиадата жени, родили цветнокожи бебета, от иначе също така светлокожи мъже. Оказало се, всички те са имали сексуална връзка по време на Олимпиадата със цветнокожи спортисти. Още по-странно е, че една от въпросните девици родила бяло момиченце, което след време от бял мъж, дало живот на мулатче.

 Подобни събития се случват в дните на VІ Световен фестивал на младежта и студентите в Москва през 1985 г. Не е много ясно как делегациите от Воронежка област и от една африканска страна са се срещнали и какво е станало.

 Ясно е обаче, че млади девици от Воронежко са правили секс с африкански младежи. Минало време и момичетата от Воронежка област се омъжили за местни момчета. И всичко щяло да е както трябва, ако не се родили след време от бели бащи няколко мулатчета. Известно е, че дори няколко години след извънбрачните връзки с пътуващи гастрольори на международни фестивали и спортни олимпиади, руски девойки започнали да раждат от белите си, генетично здрави съпрузи, деца, които не приличали нито на майката, нито на бащата, а на предходния си, понякога цветнокож „генетичен баща”.

 Причините за появата на такъв тип „юнаци” била генетическата мутация на хромозомната верига от извършената преди много години извънбрачна връзка, която впоследствие станала причина за семейните трагедии. Защо да крием, че неомъжените девойки и проститутките, (обслужващи предимно чужденци), днес често даряват на законните си съпрузи скритите плодове на предбрачните си полови връзки – наркомани, токсикомани, хомосексуалисти или психически непълноценни и душевноболни деца.

 Телегонията може да се нарече още наука за девственоста. Оказва се, че не е толкова важно кога едно момиче губи девственоста си, а от кого.

Случайно ли е, че природата е създала химена? Нищо в природата не е случайно в този смисъл.

 Според специалистите, които почнали изучаването и изследването на явлението телегония през миналия век, за жената има огромно значение кога, как и с кого започва своя полов живот и дали това ще бъде единствения й сексуален партньор. Оказва се, че родният баща на детето всъщност не е действителния генетичен баща. Детето носи генетичната информация на всички мъже, с които жената е имала полови контакти, като най-силно влияние оказва винаги първият мъж в живота й. Човекът отнел девствеността на жената е в най-голяма степен генетичен баща, независимо от това кога и от кого ражда после жената децата си.

 Телегонията е част от науката Енерго-информационна генетика, с която се занимават и правят изследвания в тази област учени и генетици от редица страни. А причината да не се разгласяват резултатите от тези изследвания е съвсем ясна. Представете си целия шум и шок сред сексуално разкрепостеното западно общество в резултат от опитите за въвеждане на Новия световен ред. Не случайно на запад се проведе сексуална революция, с цел разлагане и деградация на обществото, което с всеки изминал ден непоправимо се изражда. За съжаление, прави се много малко в науката, а повече средства се хвърлят не в научни лаборатории и научни центрове, а в ... Холивуд. Възпрепятстването на финансиране за изследвания в телегонията се съпровожда с продуциране на гигантски бълвоч от филми и видео, проповядващи безогледен промискуитет (безразборни сексуални контакти).

 Механизмът на телегонията за сега е неизвестен за науката. Има няколко хипотези. Докторът на медицинските науки С. Казаринов счита, че генетичният материал от първия мъж, се абсорбира в родовите пътища на жената, променя наследствения и апарат, а тази промяна се запазва за цял живот и неизбежно се предава на потомците. Според друга хипотеза сперматозоидите се запазват жизнеспособни няколко месеца в тялото на жената. Според трета хипотеза, ДНК на спермата има свойства да формира в репродуктивните органи на жената неизвестни до сега видове памет – солитонна, холографска и поляризационна. Теоретичните закони на генетиката, както и генетически контролируеми експерименти напълно отхвърлят телегонията. На първо място пренасянето на генната информация се приема като механично действие на органично ниво. На второ място определени сили на мрака от много години хвърлят големи средства, за да убедят обществото в „ненаучността” на телегонията.

 При обяснението на телегонията има окултни аргументи. При полов контакт се получава взаимно проникване на аурите на партньорите. Заедно с това се осъществява информационен обмен между аурите и чакрите на сексуалните партньори. Астралните тела на партньорите влизат във взаимодействие и всеки полов акт, всяка мисъл по това време оставя отпечатък от гените на мъжа върху астралното тяло на жената. Всеки жена в бъдеще носи в себе си наследствена информация от всички сексуални партньори, с които е била. При това се поема не само генна информация лично от мъжа, но и характерни особености от характерите от няколко поколения от неговите предци.

 За друг пример, да разгледаме биографията на известната певица Едит Пиаф. Тя е родена от улична певица, проститутка. Заедно с певческия талант на майка си, тя наследва всички пороци от нейните любовници. Превръща се в алкохоличка и наркоманка. Твърди се, че е имала над 2000 любовника. Единствената и` дъщеря умира на три годишна възраст, а Пиаф умира от цироза на черния дроб на 48 години.

 Именно в тази особеност се състои огромната отговорност на жената като майка. Отговорността пред децата и обществото е на майката, защото ако съпругът, макар че е биологичен баща на децата им, не е първия сексуален партньор, то тогава липсва достатъчна сплотеност в семейството, обич и духовна връзка между бащата и децата. Много проблеми в съвременните западни семейства между родители и деца (нормално семейство с двама биологични родители), и особено на ненавистта между бащи и деца се дължат именно на това,че ако жената е имала предишни сексуални контакти с други мъже преди да се ожени за родителя на децата си, децата инстинктивно не чувстват биологичния си баща като истински родител. Не ги свързва духовната връзка между истински родител и дете.

... Девойките трябва да избират много внимателно мъжа, който ще им отнеме девствеността. И ще е най-добре за бъдещите им деца, да обичат мъжа с когото започват половия си живот.

 Ако, както мнозинството хора, нямате никаква представа какво означава телегония, това е нормално. През последните два века някой внимателно и вещо е заличавал от всички библиотеки и научни издания по света всичко отнасящо се до това знание. Прочистени са всички, всички източници, по целия свят - научни трудове, позовавания, препратки, библиотечни регистри, анотации, реферативни справки и прочие. Някаква невидима ръка почти е успяла да превърне телегонията в езотерично знание.

 И още един въпрос: Всичко ли е загубено за жените, които са загубили девствеността си, но желаят да имат семейство? В църковното Кръщение и тайнството Покаяние можем да намерим своето второ раждане чрез оръжието на Духа да разрушим физическата немощ. Но покаянието трябва да бъде истинно, за да има то достойни плодове – тоест за да се очисти и преобрази отвътре душата.

 От духовна гледна точка телегонията се обяснява много просто: душата влияе на тялото. Така че не е просто да се съхрани девството, а да се възвърне – още по-трудно. Затова пък наградата е голяма: децата, които се раждат от целомъдрени родители са божие благословение, те са радост в живота, помощ и утеха в старостта – а не позор и страдание.

 

 http://eltimir.ovo.bg и http://world.lib.ru/