В ЗАЩИТА НА... (1 част : Ревността )

Едно напоследък отричано, подигравано и подтискано чувство.

Едва ли само аз мисля, че всичките ни емоции са създадени с определена цел. От "страх лозе пази" до "Който търси, намира" .... вместо да сме вечно усмихнати и примирени с живота си по източен образец.

Забелязвам, че освен свободата на страстите, която се проповядва във всички рекламни форми, се проповядва и отричане на много естествени емоции, което разболява душата ни и ни прави зависими от фармацевтичната индустрия...

Та, какво за ревността? Най-напред децата ревнуват Мама от второто си братче и сестриче Ревността е реакция, която подсказва, че те вече ценят какво са получвавали от родителите си и не искат да се лишат от него, най-вече от вниманието и любовта... Такъв вид ревност съм виждала и у домашно животно, ако вземеш дете на ръце, и то иска да седне в скута на някого.
Ревност съм имала и за душата на по-малкия си брат. Гледайки "накъде върви светът", аз го молех да ми обещава, че няма да пие и пуши, и няма да върши нищо "само защото и другите го правят". Това беше моята ценностна система и аз силово се опитвах да му я предам, за да го опази. За да остане същия добър и прекрасен човек. Тоест, ревността ми е напомняла Божията ревност - да опази Ценното в човека.

Напоследък се замислих и за " законната" ревност на съпругите. Да, ревността им е защита, ограда, която да опази Трайността! Трайността на едни взаимоотношения е условието от тях да се роди и отгледа нещо. Не само дете. А и промяна, развитие в двамата... Какво можеш да дадеш на постоянно сменящи се партньорки? Почти нищо. "Звездите" го знаят. И често завършват трагично пропиления си живот.

Ревност съм видяла и у децата, когато кажат "искам само с мен да си приятел". Доскоро ми се струваха ненормални такива претенции, може би защото аз не съм имала силата и убеждението да се боря на някого да съм " най-близка", включително и на брат си. Но всъщност и това е несъзнателно търсене на трайност, за да задълбочат в познаването един на друг.

Ако се усетим, че ревнуваме, нека бързаме да задълбочаваме и принасяме плод в отношенията си. Да не хабим времето си в спорове, в създаване на правила и окови или схеми за сигурност...да не говоря за отмъщения, защото и те са грозен плод на огнената ревност.